fbpx

Cakeandpancake

Place for Food and Travel

2019.

Беше тежка.
Беше една от най-тежките. И трябва да си призная, не бях добра. Към себе си най-вече. Работих и се раздавах дълго без да обръщам внимание на сигналите, които тялото ми изпращаше. Не прецених правилно собствения си лимит и докъде ще ми стигнат силите. И резултатите не закъсняха.

Тялото ми ме предаде. Физически и то по начин, по който не очаквах. Не че човек някога е готов за подобно нещо. Няколко седмици на незнание и купищата изследвания. Винаги съм смятала себе си за емоционално и психически издръжлив човек. Но в такива моменти малко хора могат да останат безразлични.

На какво ме научи 2019-та?

Научи ме, че каквото и да става, трябва да слушаш тялото си, да даваш на него и на себе си необходимата почивка и спокойствие.

Научи ме, че да се насилвате до краен предел и отвъд собствения си лимит не е здравословно. И че няма толкова важна работа, която да не може да изчака до следващата сутрин.

Научи ме, че егоизмът понякога наистина е здравословен.

Научи ме, че не трябва да приемам за даденост “простичките” неща като възможността да виждаш, да стоиш на двата си крака и да можеш да боравиш с двете си ръце. Защото във всеки един момент те могат да ти бъдат отнети. И никой няма да те попита дали си съгласен.

Научи ме, че в такива моменти най-важните хора са семейството и приятелите, които питат “Как си” и наистина слушат какво ще им кажеш. Не говоря за добре прикрито лицемерие и заинтересованост, въпрос набързо, не.

Научи ме, че приятелството, както и които и да е взаимоотношения трябва да се градят на доверие, загриженост, съпричастност и мисъл за другия.

За пореден път миналата година ми припомни, че истинските приятелите са малко. Приятелството се гради трудно, но всяка трудност си заслужава.

Научи ме, че времето е най-ценният дар, който можеш да дадеш на някого.


Научи ме, че няма нищо лошо понякога да казваш “не”. ✌️


Научи ме, че каквото и да става, трябва да стоиш зад принципите и ценностите си.

Научи ме да оценявам труда и усилията си, защото ако аз не го правя, другите също няма.

Но също така ме научи, че каквото и да става, винаги ще има хора, които държат на теб и които да застанат зад гърба ти, за да ти помогнат да си стъпиш на краката.

И че колкото и лошо да е днес, утрото чука на вратата и чака да му отвориш.

Благодаря ти за ценните уроци, 2019.


Добре дошла, 2020-та. Дълго те очаквах. Бъди добра. 🙏

2 Replies to “2019.”

  • Честита 2020 година, Елица! И нека наистина бъде добра! Много истини откривам в публикацията ти и установявам, че винаги се стига до тях по трудния начин. Започнах 2019 г. кошмарно, с тежка пневмония и докато лежах в болницата, достигнах до същите заключения. Здравето не е даденост и няма нищо по-ценно от него, тялото иска почивка и важно да се вслушваме в сигналите му и трябва да ценим всеки миг. Пожелавам ти всичко лошо да е останло зад гърба ти. Бъди здрава и вдъхновена през всеки нов ден!

    • Честита да е новата година, Петя!
      Наистина и за съжаление, до тези изводи винаги се стига по трудния начин, но в хубаво, когато човек осъзнае кое е важно.
      Надявам се, че всичко лошо и при теб е зад гърба ти и нека всички се насладим на една хубава, спокойна и изпълнена само с положителни емоции година.
      Всички да сме здрави, за да можем да се насладим на малките неща от ежедневието 🙂
      Поздрави

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *