fbpx

Cakeandpancake

Place for Food and Travel

ШОКОЛАДОВИ БИСКВИТИ С ТЕЧЕН ЦЕНТЪР

Замислих се, че голяма част от блогърите, които следвам, споделят една сериозна част от личното си пространство, тревоги и изживявания чрез публикациите си. И аз бях от тези блогъри допреди няколко години. Не знам защо спрях и дали това е нещото, което би вълнувало когото и да било. Изключително рядко говоря за себе си по ред причини. Не го предпочитам и бих искала да оставя действията и делата ми да го правят вместо мен. Животът ме е научил, че понякога дори и най-добре изречените слова нямат тежестта на делото. Странно би било да кажа, че съм затворен човек, който предпочита да е далеч от светлината на прожекторите при положение, че от толкова години водя собствен блог. Но днес ще поговоря за себе си, защото искам да ви представя и рецепта, чиито краен продукт прилича на мен … По какво прилича на мен, ще се запитате и преди да ви отговоря, ще изложа някои факти за мен.


Ако не ви се чете, прескочете направо към рецептата по-долу.


  • Като един типичен представител на зодия Рак, трудно разкривам какво се случва в моя свят и особено, когато има проблем. Държа негативите за себе си и не искам да натоварвам хората около мен с проблемите ми, което понякога ме кара да изглеждам като потаен и студен човек. Което не е така, но както имаше една забавна приказка – “Не съм авокадо, за да направя всеки щастлив”.
  • Нямам купища приятели в обкръжението си, но и не изпитвам необходимост да имам. Държа на близките и приятелите си, повече от всичко без значение от ситуацията, нещата стоят така – “Ако се закачаш с моите хора, значи се закачаш с мен”.
  • Обичам да съм пряма, което носи със себе си своите негативи, защото прямотата е известен алерген. Разбира се, надявам се, че както директна съм аз, такива ще бъдат и хората около мен.
  • Харесва ми да водя словесни битки с позволени оръжия.
  • Не споделям бъдещите си творчески и житейски планове. Не съм сигурна дали е от суеверие или причината е друга и все още не съм я разбрала.
  • Не съм от хората, които биха те прегърнали, ако животът те е спънал. Аз съм от тези, които ще ти изкрещят “Недей да хленчиш, а ставай и опитай отново!”. Може би трябва да се науча по-деликатно да поднасям съчувствието си, но към този момент не се намерила достатъчно добър учител.
  • Често съм критична, а понякога нелогична за останалия свят, но имам ли план, следвам го докрай.
  • Не обичам да плача, но с годините ми се случва все по-често. Ужасно е.
  • Егоист съм, но не харесвам егоистите. Рачешка природа.
  • Не ми е неудобно да оставам сама в черупката ми.
  • Обичам да чета, но не намирам достатъчно време, за да го правя. На което някой би казал “Лош time management”.
  • Обожавам да планувам и най-вече пътувания. Всяка една от почивките ми през последните години съм организирала сама без значение дали пътуването е било за 3 дни или за няколко месеца.
  • Обичам да снимам, но не и да съм пред обектива. Това май се промени последните години, не знам как стана.
  • Хуморът ми понякога е доста стряскащ, но идва с добри намерения.
  • Имам си правило да не обещавам. Случи ми се е да не изпълнят даденото ми обещание и знам колко разочароващо е.
  • Имам и друго правило – да не мразя. Омразата е саморазрушителна сила и не води до нищо добро.

Така, ако превъзмогнеш хапливия език, стряскащо сериозното изражение, което ми е дадено по рождение и прямотата, не мисля, че съм кофти човек, а и мога да готвя това-онова, което е бонус точка, нали? 😀

Като се замисля, не знам как някой се е прекарал да ме вземе. Дано Георги не чете това, че току-виж размислил 😂

Такива са и бисквитките – доста небрежно изглеждащи, не особено красиви, но имат мека сърцевина и са изненадващо вкусни 🙂 Така че не съдете по корицата, съдържанието е важно 😉

Необходими продукти:

[1 ч.ч. = 220 мл. вода / 150 г. брашно/ 200 г. захар/ 230 г. масло]

  • 12 ч.л. лешников крем Nocciolata/Нутела или друг течен шоколад;
  • 125 г. меко масло;
  • 110 г. кокосова пудра захар;
  • 1 голямо яйце;
  • 130 г. пшенично брашно;
  • 1 с.л. царевично нишесте;
  • 60 г. неподсладено готварско какао;
  • 1/2 ч.л. сода;
  • 1/4 ч.л. сол;

Начин на приготвяне:

  1. Върху тавичка или плоска дъска застелете хартия за печене и подредете 12-те ч.л. лешников крем. Приберете ги във фризера поне за 2 часа.
  2. В дълбок съд разбийте мекото масло и кокосовата захар* до крем.
    *Ако нямате кокосова пудра захар, разбийте нормалната кокосова захар в блендер до пудра.
  3. Прибавете яйцето и разбийте отново.
  4. В друга купа смесете брашното, содата, какаото, нишестето и солта.
  5. На части изсипете сухите продукти при маслената смес и разбийте с приставката за тесто (ако не искате да станете целите в брашно) до получаване на хомогенна смес.
  6. Увийте тестото в прозрачно фолио и приберете в хладилника за около 30-40 минути.
  7. След като тестото е преседяло в хладилника, извадете, претеглете и разделете на 12 равни части.
    Включете фурната да загрява на 180С и си пригответе две тави за печене като ги застелете с хартия за печене.
  8. Всяка част оформяте като топка и притискате между дланите си, за да се сплеска.
    В средата слагате парченце от замръзналия лешников крем. Увивате и оформяте бисквитката.
    Подреждате на разстояние в тавата и прибирате за още 10 минути в хладилник.
  9. Печете 10 минути и изваждате тавата. Оставяте бисквитките да изстинат поне 15 минути в тавата, защото ще са много меки, за да ги прехвърляте върху решетка.
  10. Повторете оформянето и печенето с останалата смес.

Да ви е сладко!


ВИЖТЕ ОЩЕ:


Последвайте ме за повече кулинарно вдъхновение в ➡️ Instagram и ➡️ Facebook
А ако тази публикация ви е харесала, ще се радвам да я споделите с приятелите си 🙂

2 Replies to “ШОКОЛАДОВИ БИСКВИТИ С ТЕЧЕН ЦЕНТЪР”

  • Ели, не само, че не си кофти човек, ти си мила и приветлива! Имаш харизматична усмивка и можеш да готвиш 🙂 Видно е и от тези шоколадови изкусителни бисквити, които си приготвила!
    Доста неща са се променили през последните години в блого пространството в България. Хората по-рядко остават обратна връзка и не знаеш какво мислят. Единствено по статистиката можеш да разбереш, че дадена публикация/рецепа е четена. Дали това се дължи на ФБ и Инстаграм , на известно пренасищане и дори умора от огромния цветен поток от снимки, който те връхлита в различните канали…А блоговете са уютни, имат атмосфера и лично присъствие.

    • Бети, сгряват ми душата думите ти! Наистина много неща се промениха последните години в блог пространството, дори не само в България. Може би имаш право, че е пренасищане, но като че ли има толкова много настървени хора за популярност, че не знаят граница… Днес повече говорим за това как да ограничим взирането в екраните, в което няма нищо лошо, напротив. Но блоговете винаги ще останат онова приятно бягство от злободневието.
      Прегръщам те, мила Бети! <3

Leave a Reply to Bety Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *