fbpx

Cakeandpancake

Place for Food and Travel

Последната за тази година. С разходка до Коледна Виена?

Толкова отдавна не съм писала нищо тук и има толкова много неща, които искам да кажа, че не знам дори откъде да започна. Случвало ви се е, нали? А и като знам, че най – вероятно това ще е последният ми пост за тази година … ех, време време, накъде все тъй бързаш?

Като цяло последният месец мина неусетно. Започвайки с много работа, но за кратко. Тази зима отпуската си започнах почти от втората седмица на декември.
Имах няколко дни да приготвя всички подаръци, да ги опаковам и преди всичко, да измисля на кой какво. И всичко това в лудницата по време на трескавото коледно пазаруване преди Коледа. Защо трябваше всичко да се случи точно 5 дни по – рано ли? Ами защото Коледна Виена ни чакаше, а връщането беше на Бъдни вечер 🙂 Беше си прекалено голям риск да пропусна да се подготвя с подаръците преди заминаването. А, да, да прибавим към коледното лудо препускане из магазините и моловете и опаковането на багажа.

Въпреки че сме декември, нямах никаква представа какви дрехи да взема. С който и да говорих, всеки казваше да се подготвя за катаклизми във времето и арктически студ, от друга страна прогнозата беше доста … как да кажа .. на наша страна с тези 15 – 17 градуса. Опаковах няколко дебели пуловера, огромен шал (задължителен), шапка, ръкавици, слънчеви очила (също много задължителни) и останалото е ясно.

Дотук добре. Сега остана да намеря няколко кутии, в които да сложа останалите подаръци, които не бях опаковала. Трябваха ми големи картонени, разбира се, тематични за празника, кутии. Помислих си, че бързо ще приключа с това още в първия магазин, но уви, не познах.

Колкото и да не ви се вярва, а да ви кажа, на мен също не ми се вярваше, но отделих ден и половина в търсене на някаква кутия. В крайна сметка попаднах на правилния магазин в един от софийските молове, дори не погледнах цената и направо избрах това, което ми хареса (да, имаше и избор с различни цветове, големини, форми и т.н.). Сигурно ви се струва невероятно, особено ако вече сте се сблъсквали с този казус.

Вечерта преди заминаването – багажът почти стегнат, остават още няколко дребни съставни части, подаръците – купени и опаковани. Да не забравя, че трябваше да сготвя и всички сладки неща за коледната трапеза преди заминаването. Щолен, пенетонне , коледни линцери и коледни меденки, празнични мъфини – готови. Вярно, че някои не дочакаха Коледата, но няма как. Все нещо сладко трябва да се хапва 🙂

Идеята ми беше да си почина преди заминаването, но се получи точно обратното. Както винаги става с плановете. Нали знаете за поговорката, че ако искаш да разсмееш Господ, трябва да му разкажеш за плановете си. Та и аз така. Вечерта преди полета никак не ми беше до смях, имах сили само да легна и да спя поне седмица.

А имах усещането, че това ще е пътуването, за което най – малко съм се готвила евър. По принцип съм организирана, проверявам с какво и как да стигна до хотела и обратно (до летището), работно време на местата, които искам да посетя (особено, ако е зима), как се стига до тях и куп други неща, за които може да се сети човек.
Кацането – не от най – леките, но го преживяхме.
Хотелът – хубав, топъл, добра локация.
Времето – студено, ветровито, усеща се около нулата.
Първи впечатления – красиво е. Но все пак искам да се наспя.
Бяхме във Виена още в 10ч сутринта, така че денят беше пред нас и план – графикът готов.
След обичайната разузнавателната разходка в радиус до 15 минути от хотела завърши, се запътихме към най – близката ни забележителност.

Дворецът Белведере беше буквално на 2 спирки с трамвай номер 71 от временния ни дом. Няма да влизам в дълбоки подробности и исторически факти.

Той се състои от две части – Горен и Долен Белведере като и двете те са построени от Йохан Лукас фон Хилдебранд (добре, че имам всичко записано, иначе нямаше как да запомня това име). Първоначалната идея за двореца е била той да е вила за забавления в предградията на града. Строежът приключва през 1716 година.

Изкачихме се от долната част на двореца и още с навлизането към градината на Горен Белведере, видях първия коледен базар.

Градините дори през зимата са много красиви и е истинско удоволствие да се разходиш из тях (като изключим пронизващият вятър). Интересното за водният басейн в тях е, че някога в него са плували нимфи и богини, поне според легендите.

В този момент умората в очите и лекото раздразнение, че не съм се наспала, изчезнаха. Дори и посред бял ден базарът сияеше с очарованието на Коледа.

Украсата, светлинките и пробляскващите ръчно рисувани играчки за елха, озарени от слънцето допълваха картинката, ароматът на греяно вино и яйчен пунш, вурстчета и джинджифилови меденки …

Срещу около 4 евро можеш да получиш чаша от сгряващите напитки и срещу още 3 евро красива порцеланова чаша, която да вземеш за себе си.

Вече добре изнемощяли и измръзнали, се спуснахме по външната стена на двореца към центъра, обратно откъдето сме дошли. Очаквано, не издържахме и тръгнахме по непознатите улички на Виена.

Минахме покрай красива сграда, декорирана с изящни скулптури и позлатени архитектурни орнаменти. Оказа се, че там се помещава Френското посолство.

Наблизо трябвало да бъде и нашето Българско посолство, но така и не го намерихме. Не видяхме и Българския флаг. Няма как да не ми направи впечатление градския транспорт и многобройните колоездачи. Целият град е опасан във велоалеи, за които дори има светофари и алеи за пешеходци. Всички автомобили се движат спокойно, спазват дистанция и е абсолютно немислимо да се ”хвърчи” по трамвайната линия (с глупавото оправдание, че бързаш).

Стигнахме до красивата катедрала Карлскирхе (след любезната корекция от Роси :). Благодаря!), пред която се беше сгушил поредният Коледен базар.

А в центъра му имаше ”детска площадка” от сено, на която се разхождаха сладки прасенца и други симпатични четириноги. Навсякъде се усещаше духа на Коледа.

От там се отправихме към хотела. А аз от своя страна ще се отправя към края на последната публикация за тази година и си запазвам правото да продължа с пост за Виена новата година 🙂
Мили приятели, искам да благодаря на тези от вас, които следят блога, макар и тихо, на тези от вас, които отделят от времето си и изпращат писма, коментират и черпят идеи от блога! Ще ви пожелая това, което аз пожелавам на себе си.
Бъдете здрави, усмихнати, позитивни, уважавайте себе си и следвайте целите си, защото само тогава нещата, които сте набелязали, стават реалност. Желая ви много творческо вдъхновение и бъдете нечия муза, обичайте се и дайте всичко от себе си да намирате повече време за близките си и заниманията, които ви правят щастливи, през следващата година!
Весело посрещане на Новата Година!