fbpx

Cakeandpancake

Place for Food and Travel

Честита Нова Година! Още малко за празнична Виена. Част 1

Честита да ни е Новата Година, мили приятели!
Дано след 365 дни, когато се обърнем назад, да сме горди от действията си;

да сме научили по нещо ново от случващото ни се;
да сме преминали през всички перипетии и да сме станали по – силни;
да сме правили добро; да сме се усмихвали повече;
да сме били искрени;
да сме обичали истински и да сме били обичани;
да сме били заобиколени от приятели;
да сме покорили нови хоризонти;
и да сме разбрали, че невъзможни неща няма, стига да ги искаш достатъчно силно.

В края на миналата година ви разказах за първите впечатления от красивия и най–голям град в Австрия, разположен на двата бряга на река Дунав – Виена. Разходихме се из градините на бароковия комплекс Белведере, след това поехме из необятните улици на празнична Виена и стигнахме до коледния базар пред впечатляващата катедрала Карлскирхе.

Смея да твърдя, че това е един от символите на големия град. Дали защото беше едно от първите неща, които видяхме, едва ли.

Малко след това разходката ни премина покрай Паметника на Съветската Армия на Шварценбергплац. Паметникът е издигнат в чест на изгонването на хитлеристките войски от Виена, а на 13 април, 1945 Съветската армия превзема града. На 8ми май Германия официално се предава и се слага край на Втората световна война.
Денят беше към края си и се отправихме към хотела за кратка почивка, а попътно спряхме в едно симпатично кафене, за да изпием от прочутото виенско кафе и да хапнем торта. Да ви призная, не бях особено впечатлена от тортата Сахер. Обясниха ни, че рецептата е претърпяла множество метаморфози и сега от нея е останал само спомена. Сигурна съм, че има места, на които се приготвя все още по оригинална рецепта, но да ви кажа, ние не сме ги търсили. Виенското кафе там не носи това име, а може да го намерите като кафе меланж.

Почивката от няколко часа ни се отрази много ободряващо, постоплихме се, възвърнахме чувствителност в крайниците и с нови сили се отправихме към централната част на града, за да видим украсата в целия й блясък.

Тълпите от хора не ме изненада, въпреки студеното време. Всеки беше там, за да се наслади на красотата и очарованието на това вълшебно място. И да се зареди с коледно настроение, може би, с някоя и друга чаша топъл пунш.

Малко след като слязохме от трамвая и се запътихме незнайно накъде, следвайки масата народ, попаднахме на поредния мини базар. В един от далечните му ъгли зърнах малка сергия за сладки десерти. Доближавайки се, грейнах от радост! Най–после намерих един от любимите си десерти, който тази година (по–скоро миналата вече) отсъстваше от Немския Коледен Базар срещу Народния театър, а именно – пуншкрапфен. За тези, които не са го чували, мога да го опиша като суха паста с ром и покрита с розова захарна паста, отново с ром. Не съм го виждала някъде по нашите магазини, а и рецептата ми преведоха от немски. Препоръчвам ви го, ако някога ходите към Виена 🙂

Малко след започването на вечерната ни разходка, стигнахме до прочутата катедрала Св. Стефан. Когато влязохме вътре, попаднахме на коледен концерт, който точно започваше. Беше красиво и магично. Докато се опомним, катедралата се напълни и всички седящи места около нас бяха заети. Някои от песните ни развеселиха, други ни просълзиха, но така става по Коледа.

На следващия ден бяхме раздвоени накъде да отидем, защото времето беше много непредсказуемо. Хванахме трамвая и се озовахме пред сградата на Австрийския парламент, която също препоръчвам да посетите. Величествената постройка покрива на 13 500 кв.м. и е построена от архитекта барон Теофил фон Хансен. Една от популярните части на парламента е статуята на Атина.

Малко след това стигнахме следващото място по план – програмата, а именно в съкровищницата на Императорския дворец Хофбург. (Срещу Хофбург са разположени Природоисторическият музей и Музеят на история на изкуствата).

След нея обиколката ни отведе до поредния коледен базар из малките улички на Виена, където захарният памук беше в кофичка, а сметановите десерти под формата на сладолед, залян с шоколад.

Не след дълго бяхме пред Албертината, където се помещава една от най–големите и най–старите зали, посветени на графичното изкуство. Там има близо 65 000 рисунки, графики, фотографии и други. Музеят е известен още с колекции на Пикасо, Моне и Реноар. От едната страна на улицата, точно срещу Албертината се намира кафе Моцарт, а от другата – красива гледка към Операта.

Следва част 2.