Точно преди година по това време обикаляхме из улиците на Ню Йорк. “Есен в Ню Йорк” звучи толкова магично и запалва такъв огън и желание в мен, че ми иде да скоча на първия самолет, за да се разходя из Сентръл парк и да се полюбувам на есенните цветове, които природата е нарисувала. Леко хладното време, хората, които спортуват по всяко време на деня, песента на птиците, играта на катериците, тук-там някоя мобилна количка, на която се предлагат печени ядки и кестени или пък топъл чай и кафе. Сентръл парк е едно от най-красивите места, на които мога да се връщам … винаги. Хубавото на парка е, че за разлика от другите популярни места из НЙ, туристите са много по-малко. Дали на мен така ми се струва, заради огромното пространство или наистина е така, няма никакво значение. Сентръл парк е must visit, когато и да отидете в Ню Йорк.

От студентските ми години, когато за първи път стъпих в НЙ и се влюбих за цял живот, искам да посетя града есенно време и така стигнахме до миналогодишното ни пътуване. Избрахме късен Ноември, защото заради климатичните промени, сезоните се изместиха и есенното оцветяване на листата на дърветата започва по-късно и съответно зимата идва в късен Декември. Или поне така беше последните няколко години. Но денят, в който кацнахме, беше първият зимен ден за сезона, първи сняг, първи минусови температури … След почти 6 месеца плануване на пътуването, бях малко разочарована от тази внезапна промяна на времето, при положение, че предишната седмица градусите се въртяха около 15С. Но все пак бяхме в Ню Йорк ❤️ И бяхме двамата. Така че друго нямаше значение. След като кацнахме на JFK, се наложи да останем повече от 2 часа на летището преди да можем да вземем багажа си, заради лошото време. Вече беше тъмно, а снегът се сипеше на парцали, така че побързахме да стигнем до хотела.

На следващата сутрин беше почти толкова студено и ветровито, но поне снегът се беше стопил и есенните цветове се виждаха. Имахме почти една пълна седмица в Ню Йорк и както става по законите на Мърфи, времето се стана чудесно, есенно и слънчево точно накрая. Въпреки това, успяхме да усетим истинската есен и да видим красотата на града в есенна премяна. За това пътуване до НЙ нямахме конкретна програма с изключение на няколко места за хапване (за които ще ви разкажа в следващ пост), затова ще оставя снимките да ви разходят, макар и виртуално ❤️

• 

   

• 

   

 

 

• 

• 

 

 

 

---

Хотелът, който избрахме, беше Washington Jefferson at Times Square и се намираше на няколко пресечки от Сентръл Парк, в Hell’s Kitchen.

• 

   

• 

   

Hell’s Kitchen е един от най-интересните райони в Манхатън. В средата на 19ти век бежанци от Ирландия заселили района и доковете, в търсене на по-добър живот и препитание. След гражданската война, много хора се преместили да живеят в Ню Йорк, Hell’s Kitchen се пренаселил, а бедността достигнала нечувани висини. В следствие престъпността се увеличила и много бързо Hell’s Kitchen се превърнал в едно от най-опасните места в града. Няколко години по-късно бил наричан “най-опасното място на Американския континент”. Към средата на 1990 година цените на имотите започнали да се покачват. Близостта на Hell’s Kitchen с Бродуей театрите и актьорските студия превърнал квартала в арт-място и събирателна точка за музиканти, актьори, писатели, художници и дори ранните Wall Street финансисти. С времето HK добил популярност, а в днешни дни голяма част от заведенията за хомосексуални се намират там. HK е изключително цветен и интересен и в бъдеще отново бих отседнала в този район.

• 

• 

---

Останалата част от Манхатън беше също толкова опияняваща…

• 

• 

• 

• 

Следва продължение.